Търсене
  • Atanas Kolev

Как да създаден пластмасов детайл?

Правилното конструктивно оформяне на пластмасовите изделия е важна стъпка към подготовката за конструиране на шприцформи и тяхното производство.


Този процес обхваща конструиране на изделието, като цялостна геометрична форма, конструиране на отделните елементни, взаимното им положение, начина на свързване на отделните елементи и т.н. Съществено влияние върху конструкцията на изделието могат да окажат структурата му и напреженията в него. Шприцоването на изделия от аморфни пластмаси има структура, която не се влияе от технологичните параметри на преработване, конструкцията на изделията и формата. Такива изделия имат разлика в свойствата, главно под влияние на вътрешните напрежения. Изделията от частично–кристални пластмаси са със структура, която може съществено да се промени спрямо тази на изходния материал. Промените се изразяват в различни съотношения между фазите, големината на кристалите и т.н. Причините за такива промени са:

· скорост на кристализация,

· склонност към образуване на едро- и дребно-кристална структура,

· степен на кристализация,

· начин и скорост на охлаждане.


С увеличаване степента на кристалност се подобряват повечето свойства на изделията, като модул на линейна деформация, якост на опън, термична устойчивост, износоустойчивост, но рязко намаля якостта на удар, удължението и прозрачността. Деформациите причинени от вътрешни напрежения са със стойност до 4%. Конструкцията на изделието може да се разглежда и във връзка с неговата технологичност, а именно технологични наклони, оребряване, закръгления и други.

Дебелина на стените – за пластмасови изделия тя варира между 0.8 и 3 mm, но са възможни и по–големи стойности за по–едрогабаритни детайли. Дебелината на стените се определя от много фактори, като:

· вид на пластмасата,

· предназначение,

· форма и големина на изделието,

· якостни изисквания, разходи,

· конструкция на формата и т.н.


Минималната дебелина на стените се определя главно от якостни съображения и от дължината на пътя на стопилката, а максималната от появата на шупли и всмукнатини. Някои големи съдове се предпазват от изкривяване с удебеляване на стените с 25 % от ъглите към средата.


Оребряване – с ребрата се предава коравина и устойчивост на конструкцията на цялото изделие. В някои случаи ребрата са технологични – например, като проход, по който стопилката достига по–лесно до отдалечените краища. Височината на ребрата задължително трябва да надвишава петкратно дебелината им, за да се постигне значителна устойчивост. Подложените на опън ребра могат да са по-тънки от подложените на натиск, затова е желателно ребрата в изделията да се разполагат така, че да попадат в зоната на опън.


Наклон на стените – стените на изделията се изработват наклонени, за да се улесни изваждането им от формата. Големината на наклона зависи от конструкцията на изделието, технологичните условия и вида на пластмасата. Породеното от свиване напрежение в изделието се определя и от големината на напречните му размери. Наклона на стените не влияе на първоначалното съпротивление на изваждане, а главно върху последващото триене. Практиката показва, че в някои случаи изделието се изважда от поансона без наклон, а не може да се извади от матрицата без наклон, поради значително по-големите сили на триене. Желателно е наклона на стените да е не по–малък от 1° въпреки, че е възможно. Наклонът на стените може да достигне до 10°. Използването на разредители облекчава изваждането и при по–малки наклони на стените.


Засечки в стените на изделието – страничните засечки (отвори, вдлъбнатини, издатини, резби и др.) усложняват конструкцията на изделията и затрудняват изваждането им. В технологично отношение те предизвикват съединителни шевове и отслабват изделията.

Отворите, разположени по стените напречно на посоката на изваждане на изделието обикновено се формоват с шибели, но не е желателно. Изделията трябва така да се преконструират, че отворите да се получат от допиране на поансона и матрицата. При преработка на еластични термопласти (PEHD, PELD, PP, PA ) е възможно получаване на малки засечки в изделията с опростена конструкция на формата. Дълбочините на засечките зависят от вида на пластмасата. Те не трябва да превишават стойности при които се получават остатъчни деформации, а материалът се възвръща под действие на еластичността си. Пластмасовите метрични и цолови резби не се препоръчват, тъй като острите профили водят до вътрешни напрежения и ниска якост. Най–добри са резбите с кръгъл полупрофил, особено тези с по–едра стъпка, където колебанията в свиването не се отразяват силно.


Радиуси на закръгления – закръгляването на ръбовете и ъглите на профилни детайли има следните предимства:

· намаляване на хидравличното съпротивление и улесняване на запълването на формоващата кухина на полимерната стопилка;

· улесняване изработването на шприцформата и намаляване на износването;

· намаляване на вътрешните напрежения в изделието;

· подобряване на ударната якост;

· избягване на концентрация на напреженията в ръбовете и ъглите на механично натоварените изделия;


Минималните радиуси на закръгление се определят от вида на материала и геометричното положение на ръбовете на изделията.

Различаваме радиуси на закръгления на:

· вътрешни ръбове, които се събират в ъгли;

· радиуси на закръгление на вътрешни ръбове, които не се събират в ъгли;

· радиуси на закръгление на външни ръбове и външни ъгли;

Радиуси на закръгление на вътрешни ръбове от пресичащи се повърхнини, които нямат външни ръбове не трябва да са големи, тъй като предизвикват събиране на материал и предизвиканите от това дефекти.


#bloggingtips #WixBlog

10 преглеждания

Адрес

Пловдив,

България

Контакти

Последвай ни

©2019 by abprecision.net.